Константин цу Хоенлое-Шилингсфюрст
Константин цу Хоенлое-Шилингсфюрст Konstantin zu Hohenlohe-Schillingsfürst | |
принц на Хоенлое-Шилингсфюрст-Валденбург-Ратибор и Корвей, генерал на кавалерията в Австро-Унгария | |
Роден |
8 септември 1828 г.
|
---|---|
Починал | 14 февруари 1896 г.
|
Семейство | |
Баща | Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст |
Братя/сестри | Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст Густав Адолф цу Хоенлое-Шилингсфюрст Виктор I херцог фон Ратибор |
Константин цу Хоенлое-Шилингсфюрст в Общомедия |
Константин Виктор Ернст Емил Карл Александер Фридрих цу Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (на немски: Konstantin Viktor Ernst Emil Carl Alexander Friedrich Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, von Ratibor und Corvey; * 8 септември 1828, Вилдег, Хесен; † 14 февруари 1896, Виена) е принц на Хоенлое-Шилингсфюрст-Валденбург-Ратибор и Корвей, императорски и кралски („k.u.k“) първи обер-хофмайстер (1866 –1896) и генерал на кавалерията в Австро-Унгария.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-малкият син (осмото дете) на княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 – 1841) и съпругата му принцеса Каролина Фридерика Констанца фон Хоенлое-Лангенбург (1792 – 1847), дъщеря на княз Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1762 – 1825) и графиня Амалия Хенриета Шарлота фон Золмс-Барут (1768 – 1847). Брат е на Виктор (1818 – 1893), 1. княз на Корвей (1840) и 1. херцог на Ратибор (1840), княз на Хоенлое-Шилингсфюрст (1841), Хлодвиг (1819 – 1901), княз Хоенлое-Шилингсфюрст (1845), Густав Адолф (1823 – 1896), кардинал (1823 – 1896),
Константин купува през 1861 г. палат Хоенлое във Виена, където живее с фамилията си. През 1859 г. той е адютант на кайзер Франц Йозеф I.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Константин се жени на 15 октомври 1859 г. във Ваймар за принцеса Мария Паулина Антоанета цу Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 18 февруари 1837; † 21 януари 1920), внучка на руския генералфелдмаршал Пьотър Витгенщайн († 1843), дъщеря на принц Николаус фон Сайн-Витгенщайн (1812 – 1864) и Елизабет Петровна Ивановска (1819 – 1889).[2] Те имат шест деца:[3][4][5]
- Франц Йозеф цу Хоенлое-Шилингсфюрст (1861 – 1871)
- Конрад цу Хоенлое-Шилингсфюрст (1863 – 1918), политик, женен на 10 юни 1888 г. във Виена за графиня Франциска фон Шьонборн-Буххайм (1866 – 1937)
- Филип цу Хоенлое-Шилингсфюрст (1864 – 1942), бенедиктинец, професор по църковно право
- Готфрид цу Хоенлое-Шилингсфюрст (1867 – 1932), генерал-майор, дипломат, женен на 3 юни 1908 г. в Баден при Виена за ерцхерцогиня Мария Хенриета от Австрия-Тешен (1883 – 1956)
- Волфганг цу Хоенлое-Шилингсфюрст (1869 – 1883)
- Мария Доротея цу Хоенлое-Шилингсфюрст (1872 – 1954), омъжена на 15 април 1896 г. във Виена за граф Фолрат фон Ламберг (1866 – 1958)
-
Константин цу Хоенлое-Шилингсфюрст, 1869
-
Мария принцеса цу Сайн-Витгенщайн, 1855
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Constantin von Wurzbach: Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, Constantin Prinz. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 202
- Hohenlohe-Schillingsfürst Konstantin Prinz zu. В: Австрийска биографична енциклопедия (1815-1950) (АБЕ). Том 2, изд. Австрийска академия на науките, Виена 1959 г., стр. 393 а. (препратка към стр. 393, стр. 394).
- Barbara Boisits: Hohenlohe-Schillingsfürst, Konstantin Prinz zu. In: Oesterreichisches Musiklexikon. Online-Ausgabe, Wien 2002 ff., ISBN 3-7001-3077-5; Druckausgabe: Band 2, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2003, ISBN 3-7001-3044-9.
- Martina Winkelhofer-Thyri: Prinz Constantin zu Hohenlohe-Schillingsfürst (1828 – 1896)]. Der große Unbekannte am Wiener Hof. In: Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert. Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7, S. 181 – 198.
- Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
- Detlev Schwennicke, editor, Europäische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschicht der Europäischen Staaten, Neue Folge: Band XVII (Frankfurt am Main, Germany: Vittorio Klostermann, 1998), tafel 9. Hereinafter cited as Europäische Stammtafeln: Band XVII.
- ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Konstantin, Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst, geneall.net
- ↑ Sponheim 8, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hohenlohe 8, genealogy.euweb.cz
- ↑ Constantin! Victor Ernst Emil Carl Alexander Friedrich Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, v.Ratibor u. Corvey, ww-person.com
- ↑ Konstantin Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, von Ratibor und Corvey, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Konstantin Viktor Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst von Ratibor und Corvey, thepeerage.com
- Prinzen von Hohenlohe-Schillingsfürst, geneall.net
- Genealogie der Familie von Hohenlohe, geneanet.org